Когато часовникът удари полунощ на 1 януари 2026 г., ще бъде обърната нова глава в историята на световната търговия. Механизмът на ЕС за коригиране на въглеродните граници (CBAM) ще влезе официално в сила. Това вече няма да бъде само клауза в конферентна зала в Брюксел, а ще се превърне в „зелена фактура“, придружаваща всяка пратка стомана, алуминий, цимент, торове, електричество и водород до пристанищата на 27-те страни-членки на ЕС.
За китайските износители тази фактура потенциално може да изяде 10%–15% от печалбите им или може да се превърне в „VIP пропуск“ към глобалната ниско-въглеродна верига за доставки.
На 1 януари 2026 г. Механизмът на ЕС за коригиране на въглеродните граници (CBAM) официално навлезе във фазата си на пълно изпълнение. Тази политика, известна като „Въглеродна тарифа на ЕС“, бележи прилагането на първия задължителен механизъм за прехвърляне на въглеродните разходи на глобалната търговска арена.
Като основен стълб на климатичния пакет на ЕС „Годен за 55“, CBAM не само променя правилата на икономически обмен между ЕС и неговите глобални търговски партньори, но също така има дълбоко въздействие върху експортно{1}}ориентираните икономики, представлявани от Китай.
Първо и най-важно е да се изясни, че CBAM не е тарифа, а по-скоро „въглероден диференциал“.
Правна дефиниция: CBAM попада в обхвата на Регламент 2023/956 на ЕС, „защитна мярка“, защитена от екологични изключения на СТО. Той влиза в сила директно в 27-те страни членки, без да се изисква одобрение от парламента.
Икономическа същност: Облага само „въглеродния диференциал“, т.е. „цената на въглерода в ЕС – цената на въглерода, която вече е платена от страната износител“. Ако китайският въглероден пазар в крайна сметка покрие стоманата и повиши цените, CBAM ще намалее съответно, теоретично потенциално достигайки нула.
Техническа същност: Изисква се от вносителите да закупят и уредят „CBAM сертификати“, един сертификат за тон CO₂, като цената е привързана към средната годишна цена на EU ETS. Средната цена на EU ETS за 2025 г. е 90 евро/тон, повече от десет пъти над средната годишна цена от 60 RMB на националния въглероден пазар на Китай, което представлява огромна потенциална ценова разлика.
За китайските компании, дълбоко вкоренени на пазара на ЕС, това вече не е „преходно упражнение“, а „тест на-или-смърт“ по отношение на контрол на разходите, съвместимо оцеляване и-дългосрочно развитие.
